Добавено от kufeiko на 12. Декември 2007 - 11:43.
Ковачевица е наистина едно място, където можете да отдъхнете толкова пълноценно, че да пожелаете да останете да живеете там. Въпреки, че се превърна в една от известните туристически дестинации, селото все още има минимално население през по-голямата част от годината.
Решихме да посетим Ковачевица в съвсем ранна пролет - още март месец. Времето обещаваше да е хубаво, а по принцип и зимата си беше топла. За път избрах малко по-странен маршрут, надявайки се да не се боря с гъст трафик - през Велинград и след това по малки пътчета, които водят точно в самата Ковачевица. Когато стигнахме до Велинград, обаче, разбрахме, че въпросните пътища са отнесени от миналогодишните наводнения и все още не са възстановени. Затова сменихме тактиката и минахме през прохода, свързващ Батак и Доспат. Горе, в планината, всичко си беше в сняг, затова пътувахме бавно. Беше много красиво, я лятото сигурно ще е направо божествено.
Пътят ни се удължи доста и с порядъчно закъснение пристигнахме в Ковачевица привечер. Пътят към селото минава и през небезизвестното Лещен, което също е много красиво, както и през една отвратителна циганска махала, където задължително трябва да сте със затворени прозорци! В самата Ковачевица заварихме само една баба и двама шофьори с камиони, които обаче много дружелюбно ни упътиха към къщата в която си бяхме запазили стая.
Къщата е почти на най-високата част на селото. Когато пристигнахме в нея разбрахме, че за първата нощ ще сме единствените гости - и макар това да покачи леко адреналина, предложи и много предимства - имахме пълен избор от стаи и любезни домакини, които ни сготвиха вкусни ястия. Попитаха ни и какво желаем да ни приготвят за закуска. Изобщо - много топло и приятно посрещане.
На следващия ден планът беше да обикаляме и да разглеждаме. Започнахме с обиколка над самото село, след което се разходихме по калдаръмените улички. На пръв поглед малко, селото предлага много интересни места за разглеждане, Къщите са с много приятна, типично възрожденска архитектура и все още носят спомена за възхода на Ковачевица. В съседните села признават, че ковачевските майстори са най-добрите строители в околността. Допълнително описание ми се струва неуместно - снимките показват повече.
След задължителната обиколка на Ковачевица, решихме да отидем и до близкото село Долен - също така китно и самобитно, но за съжаление - изглеждащо още по-запустяло. Не пропуснахме и Лещен, който е на самия път за Ковачевица. В края му е направена и галерия от която се открива невероятна гледка към долините.
В ранния следобяд вече беше и пълно с туристи, дошли за ден. С приближаването на вечерта те обаче почнаха рязко да намаляват, а с падането на нощта почти бяха изчезнали. За разлика от предишната нощ обаче, вече не бяхме единствените гости в къщата.
Неделята беше последният ни ден, който в по-голямата си част бе запълнен от обратния път към София. Този път - без експерименти - през Банско и Предела, по "царския" път.
Впечатление ми направи и темповете с които се строи - сега в Ковачевица, скоро и в Долен. Въпреки, че тези места са обявени за архитектурни резервати и стила се спазва строго, ако искате да усетите чистия, истински дух на родопските села, отидете през седмицата, именно когато няма прекалено много хора.
